Позовавайки се на гореописаните определения и методи за мрежова конфронтация, се вижда, че съвременните информационни войни се основават на високотехнологични средства, специални манипулации, набор от социалнопсихологически инструменти и техники, използвани за имплицитно въздействие на индивиди или групи от хора и насочвани към вливане на собствени вярвания, ценности, нагласи[1].
Така се оформят три ключови технологични аспекти влияещи на информационната сигурност в интернет пространството: физически, информационен и когнитивен.
❶ Физическият аспект е сферата в която са разположени физическите елементи на конвенционалните бойни действия, включително всички видове комуникационните интернет мрежи, цифрови технологии и телекомуникации, които ги свързват.
Тук информацията се възприема като сигнали, които в модерните хибридни конфликти могат да се приемат и предават от различни технологични устройства, като телевизия, радио, сателитни комуникации и т.н[2].
Основно средство във физическия домейн заемат мобилните устройства. Нещо повече, едно изследване на „Галъп Интернешънъл“ показва, че само 51 % от българите използват мобилните системи за телефонни разговори, докато цели 40% ги използват с други гласови услуги или за пренос на данни и 9% за мобилен интернет. От всички потребители цели 28% използват онлайн приложенията за системата „Android“ и само 3 % за кратките текстови съобщения (SMS). Гласовата поща и MMS са на още по-заден план в предпочитанията за комуникация[3].
Посочените проценти демонстрират успеха на уеб приложенията за незабавни съобщения, като от тях на първо място по употреба от българските потребители с цели 25 % е Facebook Messenger и Messenger Lite, а останалите няколко процента се разпределят между Viber, WhatSapp и Skype.
В последно врме се очертава ясна тенденция, хората да предпочитат частните комуникации над публичните, в това число и за споделяне на части от съдържанието, произхождащи от мрежата. Все по-нарастващо влияние в този аспект заемат „изкуствения интелект“, „интернет на нещата“ и автоматизираните информационни системи.
| Фиг. 50. Аспекти на информационната сигурност. (SEO -оптимизация на сайтове за търсещи машини, SMM -управление на социалните медии, PPC – платена реклама, ORM – управление на онлайн репутацията, AI– изкуствен интелект, IoT– интернет на нещата, НЛП- невро-лингвистичното програмиране, Big Data -имат се в предвид инструментите за събиране и социален анализ на голямо количество информация в интернет. |
❷ Когнитивният домейн е област в умовете на воюващите и колективното поведение. Тук информацията е важна не като сигнал или съдържание, а като причина за практически човешки действия. Състои се от нематериални неща като лидерство, морал, сплотеност на подразделенията, ниво на подготовка, осъзнаване на обстановката и обществено мнение. Тук се намират намеренията на командирите, тактики, доктрини, техники и процедури за водене на военни действия. Това е свят на нормативните и психо-социалните техники, социалната психология, приложната психология и невро-лингвистично програмиране, които влияят на поведението и комуникационните процеси на социалните групи или индивидите, светът на действията и може да се нарече още „поведенческата сигурност“[4].
❸ Информационният аспект e този в който информацията се създава, обработва и споделя, като съдържание. Тук изпращачите и получателите на информация са хора, които лесно могат да манипулират информационните послания и управленски решения. Това е информацията, която срещаме всеки ден, като потребители или автори в уебсайтовете и социалните мрежи под формата на текстове, видео, аудио съобщения и др. Този аспект на информационната сигурност може да се нарича още „сигурност на съдържанието“ и използва технологии за манипулиране на съдържанието. Те включват оптимизация на сайтове за търсещите машини SEO, управление на социални медии SMM, контекстна и платена реклама PPC, управление на онлайн репутацията, хакерски атаки и други дейности изискващи експертен персонал.
- Управлението на социални медии (SMM – Social media management) са дейности, насочени към улавяне вниманието на аудиторията и увеличаване на трафика към даден продукт или информация, чрез различни социални платформи. Днес съществуват много услуги и софтуерни продукти за управление на социални медии, които предлагат интегрирано решение за провеждане на цялостни информационни кампании. Те се основават на сложни поведенчески анализи на данни в реално време и автоматично излъчване на подходящи съобщения в точното време по няколко канала едновременно.
- Управление на онлайн репутацията идва от английското Online Reputation Management – ORM и се е превърнало в цял раздел на онлайн маркетинга, разновидност на връзките с обществеността (PR 2.0).
Най-общо управлението на онлайн репутацията обхваща дейности, свързани с мониторинг, контрол, анализ и защита на добрата комуникация между ръководните лица и организациите, от една страна, и уеб потребителите на съответната услуга, от друга страна. От нея могат да се възползват както институциите, които вече са станали обект на комуникационна криза, така и тези, които желаят да вземат превантивни мерки, за да не изпаднат в такава неблагоприятна ситуация.
- Мониторинга е наблюдение и управление на класирането на институционалния уебсайт в търсачките и той следва да се извършва постоянно. С помощта на тази дейност ние може да наблюдаваме какво говорят хората за нашата институция и да реагираме на време. Алгоритмите на търсещите машини постоянно се променят и поради това е необходимо, сайта също да се адаптира към тях. Целта е да се запазят постигнатите резултати по определени ключови думи, а защо не и да се подобрят? Това е необходимо за да анализирате резултатите и определите работещите методи, избрани в етапа на планирането.
- Контролът се осъществява, чрез следене на коментарите в социалните мрежи и проверка на класирането в резултатите от търсене с цел недопускане хората да попаднат на нежелан от нас материал, докато сърфират в Интернет.
При възникване на криза, възниква въпроса как да реагираме на различните отрицателни коментари? За справяне с тази ситуация трябва още в самото начало да се наложи набор от ясно определени правила за поведение на потребителите във вашите социални медии. При наличие на отрицателен коментар първата стъпка е да се определи типа на обратна връзка. Вашата реакция зависи от това дали е конструктивна критика или типична хейтърска нападка? Например, за коментари, които нарушават условията за ползване на сайта, следва незабавно изтриване, съобщаване за злоупотреба и забрана на потребителя, когато е необходимо.
Когато обаче получавате истински отрицателни отзиви, трябва да приемете съвсем различна стратегия. В този случай имате няколко възможности: да отговорете публично, да отговорете частно или да използвайте хумор.
| Как да реагираме при различните коментари? • Положителен коментар + Невярна информация = Отговор • Положителен + Верен = Слушане или Отговор • Негативен коментар + Шега или Поучаване = Слушане • Негативен + Без Шега + Неверен = Отговор • Негативен + Без шега + Верен + Нещастие или вреда = Отговор • Негативно + Без шега + Верен + без нещастие = Слушане |
При трудна ситуация може да отговорите публично, че разбирате тяхната гледна точка и че сте им изпратили лично съобщение, за да разрешите ситуацията заедно. При ситуация за която смятате, че няма да ескалира публично, отговорът може да изяснява проблемите с цялата общност. Също така публичният отговор е необходим, ако друго лице е направило неоснователно обвинение срещу вас или вашите материали за да защитите репутацията си. При неясна ситуация и за целите на настоящото учебно помагало можем да предложим следната схема на действие с коментарите:
Все пак, колкото и да е сложна ситуацията винаги трябва да отговаряте учтиво, спокойно и с уважение, дори ако другото лице е злоупотребяващо. И ако това не помогне, а човекът продължава със злоумишлените си реакции, блокирането може да бъде следващата стъпка. Така съответният акаунт няма да вижда вашите актуализации. При наличие на явен кибертормоз, застрашаващо, агресивно поведение, злоупотреба с лична информация, неподходящо съдържание или друга злоупотреба, действията ви могат да се пренесат и офлайн.
- Анализът се прави с цел опознаване начина на мислене на целевата аудитория и най влиятелните играчи в социалните медии за да не допуснем потребителите да попадат на неподходящо съдържание. Не може да се пренебрегва негативното отношение в блогосферата, социалните мрежи, форумите и информационните сайтове, защото то ще доведе до понижаване на доверието в потребителите в нашата организация или съответния бранд.
- Защитата на репутация се осъществява със следните тактики с които може да се влияе на целевата аудитория според ситуацията:
– изграждане на положителна онлайн репутация, провеждане и управление на периодични PR кампании в Интернет пространството, чрез облъчване на аудиторията с положителни мнения и коментари, които да се оптимизират от SEO гледна точка и да завземат първата страница на Google[5];
– поддържанена Вашия онлайн имидж и следене за нови материали излизащи в Интернет с помощта на модерен софтуер за „слушане“, като Google Alerts, Yahoo Alerts, Social Mention и др.;
– смекчаване или заличаване на лоша онлайн репутация, като се изместват лошите линкове от по-силни Ваши линкове, когато завземете цялата първа страница на Google с ваши линкове се получава контрол над Интернет пространството;
– провеждане на агресивна антикампания с цел дискредитиране на нелоялен конкурент.
Съществува известна прилики между SEO
и ОRМ, но има и съществени разлики. Оптимизацията на сайтове е за насърчаване
на класирането в първите места на резултатите от търсенето, а управлението на
онлайн репутация е контролиране на колекция от сайтове, които се появяват в
резултатите от търсене и формиране на положително отношение към съответната
институция.
[1] Христозов, И. Проблеми и предизвикателства пред изграждането на национална система за киберсигурност, 2015
[2] Kluban, O. M., Kurban, O. V., Lyubovec, G. V. Suchasni komunikacijno-kontentni procesy v bezpekovij sferi. Kyyiv: VIKNU, 2016
[3] http://www.gallup-international.bg/bg/Публикации/2018/485-The-Technologies-Equaliz%D0%B5-Men-and-Women, 2019
[4] David S. Alberts., John J. Garstka, Richard E. Hayes, and David A. Signori, “Understanding Information Age Warfare, DoD Command and Control Research Program, Washington D.C., August 2001, p. 10-14.
[5] Николова, Е. Измерване и оценяване на връзките с обществеността – възможности и перспективи. 2017 г.