Интернет пространството предлага широка гама от възможни приложения на уеб базирани операции. Те могат да се използват в областта на:
- психологически операции, Psychological Operations (PSYOPS);
- информационни операции, Information Operations (lnfo Ops);
- кибер разузнаване (OSINT) и кибершпионаж;
- военна измама и дезинформация, Military Deception (MILDEC)
- хакерски атаки и операции с компютърни мрежи Computer Network Operations (CNO;
- операции по сигурността (OPSEC) и информационна сигурност (INFOSEC);
- електронна война (IW) и др.
Според речника на военните термини психологическите операции са: „планирани операции за предоставяне на достоверна информация на противниковата аудитория с цел повлияване на техните нагласи, емоции, мотиви, обективна логика и в крайна сметка промяна на поведението на техните правителства, организации, групи и отделни индивиди[1]“. В интернет пространството могат да се използват различни уеб технологии за промяна на настроенията по конкретни теми, като уеб сайтове, виртуални реалности, блогове, новинарски портали, видео игри, чат ботове и социални мрежи. Целта е, чрез използването им да се повлияе на хората да подкрепят дадена кауза или да се създаде атмосфера на страх[2].
Например, кибертерористите от “Ислямска държава” провеждат психологическа операция, чрез използване на уебсайтове и социални мрежи за разпространяване на самоубийствени атентати и привличане на нови последователи[3].
За да повлияят на общите нагласи по дадени теми, военните специалисти биха могли да организират кампании в интернет за разпространяване на желана информация, чрез създаване на дискусии по дадена тема[4]. Естествено те предварително се манипулират с качването на определени коментари и мнения, които да създадат повишаване на чувствителността у посетителите и да повлияят върху възприемането на определени събития.
Използването на интернет технологии позволява на атакуващия да създаде анонимни или целеви профили на реални лица и да публикува материали, без никакво забавяне в целенасочени географски региони или политически партии. Това се използва в комбинация с други психологически тактики от всякакво естество. Още повече, че съвременните технологии предоставят ефективни инструменти за анонимна връзка, което прави невъзможно да се разграничат правителствени операции от личното публикуване.
Информационните операции (InfOps) целят постигане на информационно превъзходство над противника, което дава конкурентно предимство в областта на информацията и позволява на военния командир да маневрира и изненада противника.
В интернет пространството InfOps се стреми да насърчава положителните над отрицателните мнения в рамките на социалното медийно пространство с цел формирането на положително отношение към определена институция или ръководно лице.
В противниковата страна се търсят възможни проблемни теми, които пораждат спорове в обществото и предизвикват гражданско несъгласие по определени теми. Например, за добива на шистов газ, чрез инжектиране на вода под високо налягане, се спори дали е опасно или безопасно? Консенсусът по спорния въпрос се достига под влиянието на нашите коментари, които взимат надмощие над противниковите послания. Възможните сценарии на провеждане на кибер информационните операции се разделят на две нива:
• Смекчаване – постига се, чрез популяризирането на положителни изявления, които да завземат първата страница с резултатите на търсачките по определените ключови думи.
• Премахване – пълно премахване на лошите коментари или обезсмислянето им, чрез отговор на контекстуален въпрос на високо равнище или хакване на активните заплахи, там където не е възможно да се избутат по методите за оптимизация на търсачки.
Интернет технологиите предоставят една отлична възможност на разузнавателните служби да анализират и провеждат операции за събиране на информация от открити източници OSINT (Open Source Intelligence). Основни пречки за подобен тип операции са платформените ограничения прилагани за запазване на неприкосновеността на личния живот на физическите лица. Поради това в повечето случай се анализира публично достъпна информация.
С помощта на търсещите машини информацията, която преди е изисквала дни или седмици на наблюдение, сега може да бъде събрана в рамките на няколко минути онлайн, чрез преглед на блогове, социални мрежи, уикита и всякакви други сайтове. Например, когато посетителят кликне на дадена уебстраница, освен видимата част тя зарежда невидима за окото на посетителя технология за проследяване, наречена „уеб бисквити“. Често те се използват за да могат потребителите лесно да влезнат в сайта, но освен това събират информация за потребителя, след което му предоставят релевантни информационни съобщения според неговите интереси.
Едно от основните предимства на кибершпионажът в интернет е, че може да се представяте за друг потребител, като създадете фалшив профил с цел извличане на чувствителна информация или да се използва зловреден код за компрометиране на противникова машина. Психолозите от Университета в Кеймбридж са доказали, че лични характеристики като хомосексуалността, религията, членството в политически партии, употребата на цигари, алкохол и наркотици могат да бъдат предсказани с изненадваща точност от Facebook харесванията[5]. Кибершпионажът и киберразузнаването се използват най-вече като предхождащи психологическа операция.
Операциите с компютърни мрежи (CNO) включват способността да се атакуват и разстройва противниковите компютърни мрежи, да се експлоатират, чрез събиране на разузнавателни данни, като същевременно се защитават собствените информационни системи. Във военен контекст, използването на интернет технологиите може да позволи на хакери да наемат голям брой ботове и да проведат успешна атака срещу цели от критичната инфраструктура на противника[6].
Във връзка с това се използват хакерски атаки за унищожаване, блокиране или дискредитиране на интернет ресурси, които не могат да бъдат заобиколени с други методи. Един от най-популярните начини за това са DDoS-атаките. Също така цели от критичната инфраструктура могат да бъдат унищожени, чрез използване на компютърни вируси. Типичен пример за такъв вирус е Stuxnet, който намира индустриалните системи за управление на съответния производител и поема контрола над тях.
Операциите по сигурността (OPSEC) се определя като процес на идентифициране и анализиране на информация, която е от решаващо значение, анализ на уязвимостите в информационните системи, оценка на риска и прилагане на технически и организационни мерки за защита на информацията. Например, OPSEC може да препоръча премахването на определена публично достъпна информация от уеб сайтовете на Министерство на отбраната, тъй като се развива политическа криза.
Електронна война (EW) се дефинира като военно действие, включващо използването на електромагнитна енергия за контрол на електромагнитния спектър, претоварване и разрушаване на електрическите вериги на противника.
Дезинформацията и военната измама MILDEC се дефинират като действия, изпълнявани с цел умишлено заблуждаване на противника, във връзка с военни способности, намерения и операции, като по този начин го карат да предприеме грешни действия (или бездействия), които ще допринесат за успеха на военната операция[7]. През януари 2013 г. бе публикуван доклад за глобалните рискове от Световния икономически форум посветен на “масова цифрова дезинформация”. Той започва с една интересна история, как десетки хиляди американци през 1938 г. са объркали излъчването на радио драмата на Хърбърт Уелс “Войната на световете” с истинско нашествие от Марс! Тогава радиото е било нова информационна среда, чиято сила не е била напълно разбрана – подобно на днешния интернет[8]. Докладът твърди, че днес цифровата дезинформация не се ограничава само до инциденти, а умишлената измама в интернет е напълно реална заплаха за националната сигурност на държавите. Стигна се до това, че някои държавни опоненти взаимно се упрекват, че използват информационните технологии за влияние, пропаганда и манипулиране на общественото мнение[9].
Днес всеки човек с помощта на социалните медии лесно може умишлено да публикува „фалшиви новини“, изображения или информационни съобщения, които да се разпространяват лавинообразно в мрежата и да доведат до пълна дезинформация.
Фалшивите новини са неологизъм, които често се използва за нежелани псевдо новини или пропаганда, която цели умишлена дезинформация или генериране на приходи от онлайн реклама. Разпространяването на фалшиви новини е „информационно замърсяване“, което значително нараства по време на избори[10].
Специализираните източници идентифицират седем вида фалшиви новини: сатира или пародия; заблуждаващи заглавия; пристрастено съдържание; фалшив контекст, измамно съдържание, манипулирано съдържание, изработено съдържание[11].
Подобни действия могат да доведат до щети и в реалния свят, като случая с разпространената фалшива новина от Сирийската електронна армия, че в Белият дом е имало експлозия и американският президент е ранен. Това съобщение е довело до понижаване на индекса на американския долар и загуби за над един милиард долара.
В световната практика са известни още редица случаи на кражба на персонална идентичност в социалните мрежи, свързани с отговорни държавни институции и политически фигури и разпространение на мнения или новини с потенциален или реален катастрофален ефект. Например, през 2017 г. във Facebook съществуваха цели 30 000 акаунта разпространяващи дезинформация по отношение на френските президентски избори. Освен това според изследванията почти 30 % от видимото съдържанието в Интернет се създава от автоматизирани ботове и тролове.
В противодействие на „фалшивите новини“ в Европейския съюз бяха създадени редица инициативи и документи, като „Комюникето за онлайн платформите” (Май, 2016), „Кодекс за борба срещу незаконната реч на омразата” (Май, 2016) и Комюникето за борба с незаконното съдържание онлайн (Септември, 2017) и Резолюция на Европейския парламент за онлайн платформите и единния дигитален пазар от 15 юни, 2017 (2016/2276(INI)). Най-ново е Комюникето „Онлайн платформи и фалшиви новини”, включено в Работната програма 2018, което представлява продължение на създадената през 2015 „East Stratcom Task Force” за противодействие срещу дезинформация и държавна пропаганда насочена срещу ЕС от източните му съседи[12]. То предлага проучване на възможностите за обществената намеса, като се спазва принципа на субсидиарност и ангажира заинтересованите страни, а именно платформи, новинарски медии, академични и граждански организации, за да се намерят решения съвместими с принципите за свобода на изразяването и медиен плурализъм, залегнал в Хартата на фундаменталните права.
Опита показва, че за справяне с гореописаните операции е необходим предварително подготвен интернет ресурс от мирно време, защото една такава операция не може да се проведе за няколко дни по време на бойните действия. Още повече, че подобен тип операции се провеждат в подготвителния период на кризата. Ние вече сме във война, но не знаем за нея!
Всеки военен конфликт започва с определена последователност на действията от страна на противника. Действията, като събития за всеки външен наблюдател, се отразяват в новините на социалните мрежи, които се извличат от отворените източници на информация с помощта на специални технически средства и технологии. Изчерпателният анализ на всички получени данни дава възможност да се направят изводи за наличието или отсъствието на потенциални заплахи за националната сигурност на съответната държава. Този анализ се отнася до решаването на задачи, чрез разузнаване и анализ на социалните мрежи в интернет пространството.
При провеждането на класическа информационна операция събитията не са скрити. Напротив, те са активно разпространени с цел завладяване на информационното пространство от едната страна за получаване на възможност да влияят над формирането на общественото мнение в нейна полза. Целта е да се препрограмира живата сила на противника и да се защити нашето население от противниковото влияние в интернет пространството. Конфронтацията в интернет пространство е неразделна част и често предхождащ компонент на въоръжените конфликти.
В същото време тя на пръв поглед няма нищо общо с целите на противостоящите страни. Ето защо е особено важно, бързо да се открива наличието на разгърната информационна кампания, за да се предотврати вероятността от предстоящ физически конфликт. Наличието на разгърната информационна кампания в интернет можем да се определи по следните параметри:
- зачестила честота на публикуване на материали по проблемна тема;
- обхват на целевата аудитория (обект на въздействието);
- значимост на източника на информация (субект на въздействието).
С помощта инструмента Google Trends могат да се изследват тенденциите за търсене на ключови думи в интернет пространството за определени периоди от време. Така се вижда, че преди конфликта в Ирак 2004 г. в информационното пространство най-често се срещат думите: „нарушение правата на човека“, „оръжие за масово поразяване“, „престъпление на режима против народа“, „корумпиран режим“, „диктаторски режим“, „корумпирана власт“, „химическо оръжие“, „Армия на САЩ“, „Army Knowledge Online“, „ислям“, „араби“, „кулите“ и т.н.
В началото на кризата в Украйна през 2014 г. най-търсените заявки според Google Trends са „ДНР – Донецка народна република“, „русская весна“, „Война в Донбас – протест“, „антимайдан“, „правый сектор“, „Евромайдан“, „Right sector“, „Виктор Янукович“, „Крим“, „результати виборів 2014“ и т.н.
В интернет пространството противостоящите страни се борят да спечелят надмощие по определените ключови теми. Критерият за победа е пълно превъзходство в информационното пространство, особено в официалните интернет медии. Това се постига с огромен информационен натиск, за който са необходими предварително подготвени от мирно време информационни ресурси, навременно предоставящи удобни за възприемане материали. Ако това се случи, но задачата за сваляне на едно или друго правителство не бъде постигната се стига до конвенционални военни действия.
Ето защо е важно „военно слабият“ съперник да е в състояние да провежда предварително подготвени операции в собственото си интернет пространство.
И ако не можем да ги спечели, тогава трябва да създаде условия за забавяне на противниковата информационна операция с цел осигуряване време за мобилизиране на собствените сили. Загубата на време е загубата на информационната война.
Експертите Deibert & Rohozinski разграничават три нива за създаване на информационно превъзходство в Интернет[13]:
❶ Първи ниво. Филтриране и блокиране на сървъри, домейни, IP адреси, ключови думи и др. Такива техники за контрол над интернет пространството се прилагат от страни, като Китай.
❷ Второ ниво. Създаване на правна и нормативна среда, в която правителството може избирателно да откаже публичния достъп до информация в Интернет, ако и когато е “необходимо”. Тези мерки включват съдебно преследване, лишаване от свобода и други офлайн действия. Видимата част на този вариант е в съставянето на закони, които регулират “приемливото” уеб съдържание и законите срещу клеветата и обидата. Скритата част се състои в оказване на натиск върху доставчиците на интернет услуги и използването на Denial-of-Service (DDoS) атаки за отстраняване на определени сайтове. Подобен контрол се налага в Русия.
❸ Трето ниво е т.н. контрол 2.0. Тази дефиниция е подобна на старата идея за меката сила (пропаганда и влияние) срещу твърдата сила (цензурата). Целта тук не е да се отказва достъп до информация, а да се състезаваме за вниманието на аудиторията и да се скриват критиките в потока от друго съдържание. Тези действия могат да се ръководят от сложни методи за интернет наблюдение и извличане на данни в информационните операции, които да бъдат внимателно насочени към деморализиране и дискредитиране на противниците.
Авторитарните държави използват едновременно всички гореописани нива, докато хибридните режими и демокрациите се придържат към второто и третото ниво[14]. От военно-техническа гледна точка контролът от първо ниво засяга най-вече възможностите на противника, докато второто и третото ниво влияят над волята и възприятията му. Освен това първото ниво на контрол не е приложимо в демократична страна, а второто ниво често предизвиква обратна реакция, тъй като интернет обществата са много чувствителни на подобни вмешателства.
На
9 октомври 2017 в Букурещ Парламентарната асамблея на НАТО прие резолюция, в
която се констатира “превръщането на информацията в оръжие”. В нея се
посочва, че интернет технологиите “могат да доведат до раздробяване и
поляризиране на обществото, да предоставят по-голяма видимост на радикални
мнения и фалшиви новини“[15].
[1] Joint Publication 1-02: US Department Of Defense Dictionary of Military and Associated Terms, February 2018.
[2] Димитров, Д. Операции за влияние: механизъм на действие и противодействие. Военен журнал 2018 бр. 2
[3] Димов, П. Социалните мрежи на Ислямска държава в Интернет Сп. „Българска Наука“ бр. 92 стр142. 26 юли 2016
[4] Карастоянов, Г. Психологически операции, Военно издателство, С., 2002
[5] The Psychometrics Centre Cambridge Judge Business School https://www.psychometrics.cam.ac.uk/productsservices/mypersonality/mypersonality-page [прегледан на 15.02.2018]
[6] Chief Information Officers Council (CIO), Guidelines for Secure Use of Social Media by Federal Departments and Agencies, Washington, 2009.
[7] Градев, К. Военната заблуда като част от военната наука и изкуство. ВА „Г. С. Раковски“, 2015
[8] Cantril, H., Hazel G., Herta H. The Invasion from Mars: A Study in the Psychology of Panic: with the Complete Script of the Famous Orson Welles Broadcast. Princeton, N.J., Princeton University Press, 1940.
[9] Стойков, М. Експертна оценка на институционалните способности за противодействие на хибридни заплахи, София, 2018
[10] Серафимова, М. Практическо ръководство за публична комуникация. Примери от сферата на сигурността и отбраната. Българският опит, С., 2010
[11] Воденичарски, С. Връзки с обществеността при управление на кризи – подготовка на “черен” план за действие, 2010
[12] Ангелов, Г. Предизвикателства пред ЕС и НАТО в контекста на радикализацията, тероризма и миграцията. // Международна научна конференция на Военна академия „Г. С Раковски“. София: Военна академия „Г. С Раковски“, 2018, с. 2.
[13] Deibert, R., Colin, M., John, P., Hal, R., Rafal, R., Nart, V., Jonathan, Z., Ethan, Z. Access Controlled: The shaping of power, rights, and rule in cyberspace. Open Net Initiative, 2010
[14] Deibert, R., Colin, M., John, P., Hal, R., Rafal, R., Nart, V., Jonathan, Z., Ethan, Z. Access Controlled: The shaping of power, rights, and rule in cyberspace. Open Net Initiative, 2010
[15] https://www.nato.int/docu/review/2009/0902/090203/BG/index.htm, 2009